Лисицата и Заека (басня)
Отдавна Зайо тичаше
за здраве из гората.
Разходки той обичаше
високо в планината!
Веднъж задиша тежко
сред гъстите ели –
Див - пролетен копнеж
в несвяст го повали –
В снега видя Лисица
със късичка пола –
Сребриста Хубавица
с наведена снага!
Събираше шишарки
тя в голям чувал.
Пред него се изправи
и каза му със жал:
– Дълго съм в гората,
измръзнах в този студ!
Искам да се махна
с чувала ми от тук!
– На няколко пътеки
е моят топъл дом –
Шишарките са леки,
а вкъщи имам ром!
И Зайо се прекръсти,
поканата прие,
повдигна се на пръсти
и изпъчи рамене!
Пое дълбоко въздух,
чувала взе на гръб
и с хитрата Лисица
потеглиха на път.
Вървяха по пътеки...
с пропасти... дерета...
чувалът беше лек,
не срещаха зверчета.
Лисана бе прекрасна
със летните одежди
и Зайо се прехласна
по нея със надежди!
Цял час вървяха двама
под зъбери, скали!
Лисицата бе гладна,
а Зайо бе... с мечти!
Той тутакси забрави
за род и потекло,
на глупав се направи –
на болен от Любов!
И скоро сред гората –
в една невзрачна дупка,
сред лишеи и папрат
показа се хралупа.
Бърлогата бе мрачна,
усойна... и зловеща!
А Зайо, сляп прекрачи
към първата си среща.
Той следваше мерака,
подгонен от хормони,
а Лисана бе богата
на природни феромони!
Тя още – на вратата
пред тъмното антре
добрата маска махна
от нейното лице!
Показа мигом зъби
и хищен, подъл нрав!
На Зайо се нахвърли –
Той хич не бе корав!
Останал бе без сили
от тежкия маршрут,
И Лисана го насили –
бе сдъвкан и изплют!
И днес от Зайо няма –
ни вест, ни кост, ни звук!
А от лисичата измама
не взимаме поука!
....
Живеем в пошло време
и в гъстите гори
любовните проблеми
докарват ни беди!
Там правото да чувстват
имат само зверове! –
Зайци да си хрускат
сред някое дере!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
