Листенце от брезичка
Зад мен потулен е домът ми в мъглите.
Отмествам клоните от своята пътека.
В бъдещето взират се очите,
в несигурност с носталгия нелека.
Дете съм и уплашено се лутам.
Листенце съм сред клонки на брезичка,
които колебливо с длани бутам
да диря пътя си напред самичка.
Дали се губя или се намирам?
Сама съм, но съм толкова решена.
Къде ще стигна, само подозирам.
Вървя напред – по детски устремена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
