Листенце от брезичка

21.02.2018 г., 20:37 ч.

Поезия

5.0 (5)

571 0 4

Зад мен потулен е домът ми в мъглите.
Отмествам клоните от своята пътека.
В бъдещето взират се очите,
в несигурност с носталгия нелека.
Дете съм и уплашено се лутам.
Листенце съм сред клонки на брезичка,
които колебливо с длани бутам
да диря пътя си напред самичка.
Дали се губя или се намирам?
Сама съм, но съм толкова решена.
Къде ще стигна, само подозирам.
Вървя напред – по детски устремена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

21.02.2018год.

МаЖор

Предложения

Да бъде
Жената на гробаря

До късно на терасата простира, окъсаните дрехи на съпруга си. В джобовете понякога намира, парче зем...
****

**** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...
Участ

Участ На Галена Воротинцева Аз не съм твоят мъж. За беда. Чудодейство не ми е присъщо: нито ходя сре...

Още произведения »