21.02.2018 г., 20:37 ч.

Листенце от брезичка 

  Поезия
497 0 4

Зад мен потулен е домът ми в мъглите.

Отмествам клоните от своята пътека.

В бъдещето взират се очите, 

в несигурност с носталгия нелека.

 

Дете съм и уплашено се лутам.

Листенце съм сред клонки на брезичка,

които колебливо с длани бутам

да диря пътя си напред самичка.

 

Дали се губя или се намирам? 

Сама съм, но съм толкова решена.

Къде ще стигна, само подозирам.

Вървя напред – по детски устремена! 

© Мария Божкова Всички права запазени

21.02.2018год.

МаЖор 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??