Участ
Участ
На Галена Воротинцева
Аз не съм твоят мъж. За беда.
Чудодейство не ми е присъщо:
нито ходя среднощ по вода,
ни водата във вино превръщам.
Аз не съм твоят верен съпруг.
Нему вричай се... сенчица птича.
Аз съм пролетен вятър в олук,
който вихрите зимни съблича.
И не следвам пресветлия дълг -
дом и челяд приживе да кътам,
щом у мен вие някакъв вълк
и те чака отвънка на пътя...
И в света, по-ужасен от степ,
не ме блазни досадната участ:
да развъждам вълчета със теб
или лунни сонати да уча.
Не, не съм твоят мъж. И не съм
покровител на чужди огнища.
Аз обичам. По-кратко от гръм.
Не очаквай от мен друго нищо...
Само миг, още миг, помълчи.
Слез в душата ми. Хлътвай до голо.
А след туй безпощадно с очи
ме застреляй, щом хукна надолу...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
