Листо от теменуга
Когато утринта разцъфне бяла
от пролетни цветя и пеперуди
и младите фиданки тръпнат жадно,
за пръв път свели цвят от изумруди,
когато вятърът въздъхне тихо
със моя глас на жаловита струна -
прати ми поздрав със усмивка блага
по гълъб бял - листо от теменуга.
Листо със цвят на теменужен поглед
да ми напомня твоите зеници,
когато искаха да ме погълнат цяла,
а аз отлитах като плаха птица.
Когато вечерта утихне в здрача
и се смълчат цветята и пчелите,
във пазвата си топла аз ще пазя
листо от теменужени зеници.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
