Листопад
/ размисли без рима/
ЛИСТОПАД
Опустяха площадите,
само гладни псета скитат подвили опашки.
леден вятър стърже по жиците жално,
тъпан глупав горд се обажда и приглася му гайда.
Ах какъв листопад, но и страх!
Опустяха и класните стаи, тишина,
няма радостна глъч, само стон на врата,
междучасие чака с плаха надежда да свърши,
в коридора да плъзнат шумни щастливи деца.
Ах какъв листопад, но и страх!
Опустяха даже разораните ниви жадни за сняг,
плодовете прибрани, семената са скрити,
бързо претичва плаха сърна,
изстрел се чува, после притихва,
а Балканнът гледа горд и изправен
не подвил нивга крак.
Ах какъв листопад, но и страх!
Прави сте, не на тъгата!
Този свят е толкова пъстър, динамичен и луд,
само колко реклами, колко витрини, колко лукс,
надпревара, скъпи коли, ненаситна поквара,
стрес, зараза до края.
Ах какъв листопад, но и страх!
Иван В. Иванов-Боженски
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
