Листопадна любов, а всъщност толкова лятна,
листопадно жадувам всеки допир в нощта.
Като пролетен дъжд всяка ласка очаквам,
като цветна дъга ти след тъмна буря изгря.
Пъстра есен дошла е след синьото лято,
топло есенно слънце във душите изгря.
И далече от нас остана слънцето жарко,
но остави след себе си трайна следа...
Листопадно обичам и беше толкова кратко,
сякаш миг е изминал, а листата валят...
Нека в любовта ни не идват сезоните хладни,
Нека да не допуснем хлад между нас!
© Пламена Владимирова Всички права запазени