ЛОДКАР
Греби, лодкарю, ти срещу водата,
не спирай, труден поход си поел,
добре че сам си тръгнал за нататък,
докрай преследвай светлата си цел.
Талази тъмни са ти вечно бреме,
но ти греби, не спирай нито миг,
и дяволът до теб да се възземе -
разсичай с кила неговият лик.
Гребла строшил не спирай, продължавай,
тъй близо е мечтаният ти бряг,
към него непрестанно продължавай,
обърнал злото в непосилен бяг.
Злокобни струйки в лодката нахлуват,
не се плаши, това е номер стар,
за щастие нали вода подливат,
ти не захвърляй своя скъп товар.
Виж, вече стигаш, както ти предрекох,
не смятай със какво си заплатил,
в косите ти сребро безценно свети
и вятърът докрай те е изпил.
И младостта ти в рой вълни се плиска,
но ти сега за другите си цел
и знаят те - от нас животът иска
да даваш много, много щом си взел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
