nikjelev (Ник Желев)
283 955
17.06.2015 г., 0:00 ч.

Локвата 

  Поезия
5.0 (8)
530 0 18
Едно дете играеше в дъжда.
Във локвата подскачаше игриво.
Тъй искрена му беше радостта!
Усмихнато. Доволно. И щастливо!
Кварталният ни луд, край него мина
и го погледа за секунда, две.
Усмихна се и той. И му намигна.
И взе да маха весело с ръце.
Но собственик на локвата, бе малкият.
Молба, на лудия в очите, имаше.
И с оня поглед омърлушен, жалкия,
обувките, той вече си събуваше. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Предложения
  • ДораНонинска (Дора Нонинска) Сезони на разбуждане
    Сезони на разбуждане
  • vega666 (Младен Мисана) Затворени в мига
    На колко си години не попитах, по-важното е днес, че си до мене. Това, че не говориш, си е чудо, защ...
  • Burns Недовършено
    топло е... когато те чувам; когато протягаш към мен цветове; ярко е... и мисли целуват ......
  • RainaVakova Признах
    Признах, че в ореолите от злато октомври идва с приказна каляска. Прогонените капки дъжд от вятър, п...

Още произведения »