Локвата
Едно дете играеше в дъжда.
Във локвата подскачаше игриво.
Тъй искрена му беше радостта!
Усмихнато. Доволно. И щастливо!
Кварталният ни луд, край него мина
и го погледа за секунда, две.
Усмихна се и той. И му намигна.
И взе да маха весело с ръце.
Но собственик на локвата, бе малкият.
Молба, на лудия в очите, имаше.
И с оня поглед омърлушен, жалкия,
обувките, той вече си събуваше.
И хванати с ръце, те заподскачаха.
Край тях хвърчеше калната вода.
И струи по лицата им се влачеха.
А тъй щастливи бяха! Две деца!
© Ник Желев All rights reserved.
