1.09.2010 г., 22:20 ч.

Лов 

  Поезия
843 0 19

 

 

 

Между клоните               блясват                      петите ти!

 

И трещи ми                      в пулс-мускус           мозъка!

 

Няма толкова                   щура                          музика!

 

Търча луд,                        озверен                      по следите ти!

 

 

Същността на лова е във гонката. 

Вдигам мерника,

трепвам на спусъка!

 

 

Да те гръмна?                  или                              Да помня очите ти?

 

 

 

 

 

© Боромир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Първично...
  • Аааахахаха! :::)))
  • Егати дилемата! :D
  • Сиреч - да се залавя за котела с боба и чекръка :: Прав си! Това може да срази и най-изтънчената богиня В кухнята от саждите всичко светло изчезва
  • Не искам да ви се меся, Боро, но любимите са, като богините- безсмъртни! Можеш да я гръмнеш единствено с най-обикновен, диамантен пръстен, но ако искаш да я доубиеш, трябва да продължиш с домакински инвентар!
  • Очите- в тях е всичко...
  • Здравейте Регина и Еиа :
    Радвам се че се отбихте и ви хареса моя стих
    Вложих енергия в него
    Да гори се опитах да го направя ::))
  • интересна графика и внушение!
    здравей!
  • В случая аз те обърках, сори. Този коментар беше стар, относно вегетарианството ми, който е несъществен
    А другия, по-важния ще препостна това което намирам за съществено, от няблюденията ми на новобранец:

    "Аз съм, пак ще кажа - млад тук - твърде млад, нищо че съм на 30+...
    В сайта сте с много повече опит от мен в поезията 100%, може би дори и в личните си философии.
    И това ви е направило пунктуални, експресни консуматори и компилатори на поезия (сори за букета от чуждици).
    Всичко се е запревръщало в навик, скорост и в един ритъм, в който поезията е станала повърхностно писане на думи "за норматив".
    Аз съм положителен човек и не се заех с идеята да давам твърде обективни (от моя гледна точка) оценки; най-малкото защото просто ми е приятно положителното настроение и съпричастно щастие, което повечето хора си създават тук. То лекува тежките ми рани дълбоко в душата, които имам, като благ мехлем от любов и усмивки.
    Но с положителност ще ти кажа - от 100 прочетени неща, 5 са тези, които се върнах наистина да препрочета, които бяха наситени и изградени с много планове и пространства, сюжетна дълбочина, иносказателност....
    За пореден път се убеждавам също, че количеството е враг на качеството, без значение дали си Смирненски или ... който и да е поет тук.
    Вярно, че сайтът си е място, което позволява упражнение, анализ, експериментиране и усъвършенстване (много голяма ценност) и това което казвам, далеч не се отнася до всички (аз имам един ограничен поглед над нещата)
    но тези дълбоки, качествени 5% са на предимно рядко пишещи, млади автори.
    Останалото е нещо средно между Скайп, Кабината и Фейсбук (смесено в едно)за поезия, предназначена за и произведена от ветерани! )
    Не се заяждам с никого конкретно - просто всички можем повече - тези които пишат трябва да се съсредоточат повече в измеренията, дълбочините на разрезите, изразните средства, коректността и експеримента, а тези които рецензират, трябва да отделят малко повече време за продукта, с който са се захванали - иначе всичко намирисва на зараждането на музиката и на критиката от знаменития филм на Мел Брукс "История на света" : "

  • Ок! Уважавам позицията ти! Може би и аз донякъде не вникнах в коментара ти!

    "boromir (Боромир ):
    Редакт!
    Изтрий!
    2-09-2010г. 02:31
    Аааа... : Ловът на безпомощни животни, чрез физическо убийство, намирам за смислен, единствено за осигуряване на храна, в случай на оцеляване! МИсля че не бих се поколебал, но до сега никога не ми се е случвало!!! Все намирам по някой зеленчук в последния момент или по пазара )
    Не говоря за това : Но предполагам, че чувствата биха били подобни :"

    Но в моя (пространния) коментар има важни неща, които исках да ти споделя.
    Жалко. Аз ще си работя в мойта посока за обективно оптимизиране на откровенията
  • Образно, метафорично, оригинално, поетично...
    Допадна ми този "Лов"!) Поздравления!
  • Хмммм.. .. явно съм те обидил, съжалявам за което.
    Но много грешиш, Канибал, много грешиш, с това високомерие... но как да е... очевидно не са се родили хората, които... )
    Мен не ми се занимава.
    Но справедливостта, обективността и свободата ВИНАГИ са ме измъчвали и обичам да им вея знамената! Очаквай ме по митинги, когато съм в настроение (стига да не си прав де, разбира се, щото често позицията ти я споделям)
    А твоите слаби оценки, ще доведат най-сетне до обективност в пълния ми с шестици бележник, който много ме подтискаше ::))
  • Радвам се че така дълбоко вникна в поетичните ми метафори
    Иронията ми на страна!
    Знаеш ли Канибал, донякъде нарочно се заядох с теб при Андромаха, за да те докарам до разговор и в моята градинка, защото имам да ти кажа нещо важно, ама наистина - и зарежи наистина иронията ми - аз така си говоря, въобще не е лично!
    Аз съм, пак ще кажа - млад тук - твърде млад, нищо че съм на 30+...
    В сайта сте с много повече опит от мен в поезията 100%, може би дори и в личните си философии.
    И това ви е направило пунктуални, експресни консуматори и компилатори на поезия (сори за букета от чуждици).
    Всичко се е запревръщало в навик, скорост и в един ритъм, в който поезията е станала повърхностно писане на думи "за норматив".
    Аз съм положителен човек и не се заех с идеята да давам твърде обективни (от моя гледна точка) оценки; най-малкото защото просто ми е приятно положителното настроение и съпричастно щастие, което повечето хора си създават тук. То лекува тежките ми рани дълбоко в душата, които имам, като благ мехлем от любов и усмивки.
    Но с положителност ще ти кажа - от 100 прочетени неща, 5 са тези, които се върнах наистина да препрочета, които бяха наситени и изградени с много планове и пространства, сюжетна дълбочина, иносказателност....
    За пореден път се убеждавам също, че количеството е враг на качеството, без значение дали си Смирненски или ... който и да е поет тук.
    Вярно, че сайтът си е място, което позволява упражнение, анализ, експериментиране и усъвършенстване (много голяма ценност) и това което казвам, далеч не се отнася до всички (аз имам един ограничен поглед над нещата)
    но тези дълбоки, качествени 5% са на предимно рядко пишещи, млади автори.
    Останалото е нещо средно между Скайп, Кабината и Фейсбук (смесено в едно)за поезия, предназначена за и произведена от ветерани! )
    Не се заяждам с никого конкретно - просто всички можем повече - тези които пишат трябва да се съсредоточат повече в измеренията, дълбочините на разрезите, изразните средства, коректността и експеримента, а тези които рецензират, трябва да отделят малко повече време за продукта, с който са се захванали - иначе всичко намирисва на зараждането на музиката и на критиката от знаменития филм на Мел Брукс "История на света" ::)
    И благодаря че намина
  • Благодаря ти
    Алтернативите.... стойността е тъждествена... пропуснатите ползи могат да се превърнат в уникални активи в някой момент от бизнес-цикъла ::
    Но ... никога не знаеш отговора! И там е веселото и истинската игра
  • Защо съм пропуснала, добре, че ме опъти към себе си!
    За текста две мнения няма- много оригинален. Алтернативите са добри... При избора на едната, трябва все пак да се оцени пропуснатата възможност от другата. Поздравления.
  • Уникално и докосващо е твоето писание. Много,много харесах! Поздрав и шестица от мен. : )
  • @ Незабравка Даааа.... смисълът е същия! ::) Макар че, не чак толкова благородно разглеждах нещата! ::)) Сега е есен. Наесен и напролет вия по хълмовете и хуквам на лов. Но често ловът е по-интересен от самото улавяне
    @ Румпел Формата, някак си предава задъхването, накъсаността на мислите. Или поне така ми се струва. Тупкането на пулса в ушите!
    @ Галя В кой стих? Че ми стана интересно. И защо не им е харесала "гонка"та? Щото е руска дума? И още - някои стихове, наистина позволяват да се сменят думи за по-голямо въздействие. Но в някои всяка дума си е на мястото и няма смяна. Тук, мисля че съм достигнал до максималната наточеност на изразите (макар че, някой друг може да го преработи по друг начин) Ето това беше оригиналния стих -

    Тичам луд по следата ти,
    и кипи ми в пулс мозъка,
    няма толкова щура музика,
    между клоните мярвам краката ти.

    Същността на лова е във гонката,
    Вдигам мерника, пръста пари на спусъка,
    да те гръмна ли, да те снимам ли?

    ХА!
    ЗАДАЧА ЗА ПОЕТИ:
    Как бихте го редактирали вие(тоя велик "шедьовър":), за да се насити с максимална енергия или бихте го оставили така? :
    (между другото по-кратка поезия НИКОГА не съм писал)
  • Второто!
  • Аааа... : Ловът на безпомощни животни, чрез физическо убийство, намирам за смислен, единствено за осигуряване на храна, в случай на оцеляване! МИсля че не бих се поколебал, но до сега никога не ми се е случвало!!! Все намирам по някой зеленчук в последния момент или по пазара )
    Не говоря за това : Но предполагам, че чувствата биха били подобни :
Предложения
: ??:??