Ловец на сянка
Колко пъти те очаквах нощем,
(градът заспиваше във светлия ми поглед)
тайно пак със тебе - за да можем
да се слеем в ритъмния полет...
Рисувах със мечтите си небето -
чертаех пътя на сърца копнежни...
И устните се връщаха, където
се сбъдват даже плахите надежди!
Колко пъти те измислях, за да мога
да забравя болката в сърцето...
Нощта е онемяла от тревога –
улавям сянката ти, скрита зад пердето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
