May 13, 2009, 1:16 AM

Ловец на сянка 

  Poetry » Love
1041 0 10



Колко пъти те очаквах нощем,
(градът заспиваше във светлия ми поглед)
тайно пак със тебе - за да можем
да се слеем в ритъмния полет...

Рисувах със мечтите си небето -
чертаех пътя на сърца копнежни...
И устните се връщаха, където
се сбъдват даже плахите надежди!

Колко пъти те измислях, за да мога
да забравя болката в сърцето...
Нощта е онемяла от тревога –
улавям сянката ти, скрита зад пердето.


 

 

 

 

 

 

 

 

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??