Maryroj (МД)
241 718
22.06.2020 г., 9:50 ч.

Ловът 

  Поезия » Друга
1142 4 4

Угаснаха бавно лъчите на последния залез,

замени ги чернотата на нощта

и болка силна пролази по тялото ѝ,

смирена тя отпусна се

на окървавената земя.

Уцели я ловецът.

Куршумът му преряза меката ѝ плът.

Заби се с пареща болка в сърцето

и рукна черна кръв.

Угаснаха очите като светлината на деня.

Сълза последна търколи се

и попи във черната земя.

Надежда няма.

Тя няма вече да тича из гъстата гора

да посреща изгревите, да изпраща залеза…

Смъртта докосна я,

отне ѝ живителната светлина.

Писано ѝ бе да умре от ръката на ловец…

© МД Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По принцип всяко живо същество, каквото и да е, има право на живот.
  • Благодаря Ви! Убийството на вълчица няма как да е за храна . 😢
  • Разбирам убиването за храна, това е част от живота, но трофейният лов и за забавление, си е варварство.
    Поздравявам те.
  • Много ми хареса! Залезът - убийството на светлината от нощта...
Предложения
: ??:??