Ловът
Угаснаха бавно лъчите на последния залез,
замени ги чернотата на нощта
и болка силна пролази по тялото ѝ,
смирена тя отпусна се
на окървавената земя.
Уцели я ловецът.
Куршумът му преряза меката ѝ плът.
Заби се с пареща болка в сърцето
и рукна черна кръв.
Угаснаха очите като светлината на деня.
Сълза последна търколи се
и попи във черната земя.
Надежда няма.
Тя няма вече да тича из гъстата гора
да посреща изгревите, да изпраща залеза…
Смъртта докосна я,
отне ѝ живителната светлина.
Писано ѝ бе да умре от ръката на ловец…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
