mihri61 (Милко Христов)
508 1185
8.03.2011 г., 20:05 ч.

Лоялноовчелойна си 

  Поезия » Любовна
560 0 7

Всички влюбвания са летни или пролетни,

или поне идват с първите есенни листи,

както пишат поетите.

А ти се появи в края на зимата,

когато от белотата боли.

И то не в косите ми,

а някъде дълбоко под тях,

дето е пълно с отминали залези,

изгревите броят се на пръсти,

усмивките кръстопътни са,

а срещите - късни.

Дето птици кълват замръзнали думи

и прелитат над огъня,

пак в душата ми лумнал,

за да сгрее телесния онгъл* -

от желания сухоклонни съдран,

а сетне закърпен с игла

от заседнала в гърлото кост

и конец от неслучени спомени.

Ако идваш да намажеш

с овча лой раните –

добре си дошла,

а после  изтрий си ò  зимата дланите

и на клепачите ми полегни в капана.

Раят  за нас няма да е измислен Шенген,

а само късче шагренова кожа.

 

 

*При честото местене на прабългарското селище ОНГЪЛ кожените юрти са се напуквали и късали; за да ги предпазят, една от основните задачи на жените била да ги мажат с овча лой. Тогава  не е имало Празник на жената, но мъжете и заради тази им дейност са ги уважавали много.

 

 

Поздрав за всички мои съвременички!

 


http://www.youtube.com/watch?v=JocFDNH3xlo&feature=related

© Милко Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??