Лоялноовчелойна си
Всички влюбвания са летни или пролетни,
или поне идват с първите есенни листи,
както пишат поетите.
А ти се появи в края на зимата,
когато от белотата боли.
И то не в косите ми,
а някъде дълбоко под тях,
дето е пълно с отминали залези,
изгревите броят се на пръсти,
усмивките кръстопътни са,
а срещите - късни.
Дето птици кълват замръзнали думи
и прелитат над огъня,
пак в душата ми лумнал,
за да сгрее телесния онгъл* -
от желания сухоклонни съдран,
а сетне закърпен с игла
от заседнала в гърлото кост
и конец от неслучени спомени.
Ако идваш да намажеш
с овча лой раните –
добре си дошла,
а после изтрий си ò зимата дланите
и на клепачите ми полегни в капана.
Раят за нас няма да е измислен Шенген,
а само късче шагренова кожа.
*При честото местене на прабългарското селище ОНГЪЛ кожените юрти са се напуквали и късали; за да ги предпазят, една от основните задачи на жените била да ги мажат с овча лой. Тогава не е имало Празник на жената, но мъжете и заради тази им дейност са ги уважавали много.
Поздрав за всички мои съвременички!
http://www.youtube.com/watch?v=JocFDNH3xlo&feature=related
© Милко Христов All rights reserved.
