Лозовите сарми на мама
ЛОЗОВИТЕ САРМИ НА МАМА
... доде врабчето припка по корниза
и крайчето от хляба ми троши,
и лятото полека се изниза
като конец през иглени уши,
невнятни, непонятни, някак груби,
потеглиха безпътни ветрове,
и котаракът даже се изгуби,
вместо да хване мишка – или две,
и мирисът на печените камби
върху оджака тъй се завъртя,
че даже и съседът – дядо Ламби,
залегна зад саксиите с цветя,
поде се от реката дъх на есен –
и пожълтяха вехтите асми,
и мама каза: – Джодженът е пресен,
ще ти направя лозови сарми! –
и огъня разпали под котлето
със съчките от старата лоза,
и аз – нали на мама съм момчето,
обърсах тихо тръгнала сълза,
написах даже стих в „Народно дело” –
за мен как мама гозбата тъкми...
Ако случайно минете през село,
ще ви гостя със лозови сарми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
