Лозовите сарми на мама
ЛОЗОВИТЕ САРМИ НА МАМА
... доде врабчето припка по корниза
и крайчето от хляба ми троши,
и лятото полека се изниза
като конец през иглени уши,
невнятни, непонятни, някак груби,
потеглиха безпътни ветрове,
и котаракът даже се изгуби,
вместо да хване мишка – или две,
и мирисът на печените камби
върху оджака тъй се завъртя,
че даже и съседът – дядо Ламби,
залегна зад саксиите с цветя,
поде се от реката дъх на есен –
и пожълтяха вехтите асми,
и мама каза: – Джодженът е пресен,
ще ти направя лозови сарми! –
и огъня разпали под котлето
със съчките от старата лоза,
и аз – нали на мама съм момчето,
обърсах тихо тръгнала сълза,
написах даже стих в „Народно дело” –
за мен как мама гозбата тъкми...
Ако случайно минете през село,
ще ви гостя със лозови сарми.
© Валери Станков All rights reserved.
