ЛОЗОВИТЕ САРМИ НА МАМА
... доде врабчето припка по корниза
и крайчето от хляба ми троши,
и лятото полека се изниза
като конец през иглени уши,
невнятни, непонятни, някак груби,
потеглиха безпътни ветрове,
и котаракът даже се изгуби,
вместо да хване мишка – или две,
и мирисът на печените камби
върху оджака тъй се завъртя,
че даже и съседът – дядо Ламби, ...