Луда
Този свят е странен по презумпция,
нищо че живеем в него всички.
Тишината дом е на безумците,
затова навярно я обичам.
И безумно в нея се оглеждам,
изоставила зад мене маските,
до редица минали надежди...
Луда съм. Недейте да се стряскате.
Луда бях през всички дни и нощи,
докато ме правехте по-друга.
Но сърцето ми ридае още,
търсейки в асфалта теменуги.
Луда бях да мисля, че ще мога,
да излъжа себе си и времето.
Днес отказвам да си кажа сбогом.
Не с деца, със стихове съм бременна.
Не в мъже, в магьосници съм влюбена,
пълни със вълшебства са ръцете ми.
Вашите дървета са обрулени?
Моите цъфтят и са преплетени.
Луда съм. Недейте да ме мислите.
Моят свят е пълен с цветове.
С пеперуди... Даже със измислени
дракони. Така ми е добре.
Тишината дом е на безумците,
а пък аз по пътя си вървя.
И светът красив е по презумпция,
има ли я малко лудостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
