Ама че се разлудува!
Баба... Вместо да кротува,
хич не иска и да спира.
Ту се в долчинка навира
и навее преспа бяла,
ту запраши, подивяла,
някой зъбер да оголи.
Не мирясва. Ох, защо ли?
Докога ли ще вилнее
пуста баба, ще беснее?
Трябва май, за да утихне,
Слънчо да ù се усмихне.
© Борко Бърборко Всички права запазени
Благодаря ти, че ме променяш!