Ама че се разлудува!
Баба... Вместо да кротува,
хич не иска и да спира.
Ту се в долчинка навира
и навее преспа бяла,
ту запраши, подивяла,
някой зъбер да оголи.
Не мирясва. Ох, защо ли?
Докога ли ще вилнее
пуста баба, ще беснее?
Трябва май, за да утихне,
Слънчо да ù се усмихне.
© Борко Бърборко All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
