Луда обич
Със душа ли те обичам,
със сърцето ли те любя,
че на гибел се обричам,
ако ли пък те загубя?
И щастлив съм чак до болка...
Даже страх във мен вселяваш,
като впита в ляво шнолка
ме докрай изпепеляваш.
Че си песен неизпята...
и си танц неизтанцуван.
В мойте стихове възпята
и във сън си ти сънуван.
Искам в тебе да се влея
в миг по кръвните ти вени.
И тогава да се слея
с твоите телца червени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
