Луда светлина

Луда светлина Луната

(луда-подлудяла)

разпилява над Земята,

та развиделява...

Всеки дрипав храст изглежда,

че гора е цяла

и оплетен в лунна прежда

мърда, оживява...

Там, от млечната прозрачност

силует изплува,

знам че е мираж, но в здрача

толкова е хубав!..

А край мене хаотично

спомените стари

хукват като лунатици-

кой където свари...

...Имаше една прекрасна

друга нощ, в която

аз разрошвах й косата

с цвят на лунно злато.

В сенките- притихнал мрака,

вятърът- в листата...

(Улулица ли приплака,

или тишината?..)

Оживелите разкошни

спомени и страсти

се тълпят във тая нощ и

все така са властни...                                  

...И макар да са миражни

болката прогонват,

и очите стават влажни,

а ръцете- помнят...

д-р  Коста  Качев