14.09.2007 г., 18:31

Луда съм, че вярвам още в тебе!

725 0 0
Луда съм, че вярвам още в тебе! 

Луда съм да вярвам, че те имам.
Просто желанието е тъй силно.
И вятъра в ръцете си ме взима,
непокорна и необяснима.

Луда съм да вярвам във мечтите,
тъй както мъничко дете,
ала подивяли ласки са ми дните,
без трепети, ала със сърце...

Не мога вече да те спирам,
ти имаш своя път.
Ала спомена все в мене се прибира,
като вопъл, ненамерил своя кът.

Луда съм да вярвам отново в тебе.
Ала надежда топи се във душата.
И пак непокорна съм в миналото време,
облечена съм с дрипите на самотата.

И вечността е моя спътница неуязвима,
прегърнала съм сянка с ръце студени...
Подебата е забвение сред други, ала силна,
а аз паметника на рани, без болкa ранени.

И пак луда се наричам,
че търся те, там дето все те няма.
И пак с теб света обличам,
макар греха ми е да е твоята измяна.

А далечността е толкоз близка,
раната боляща вече не кърви.
Любовта ми все към тебе чиста,
бяга и се връща, като пиано и виола
впели се в призрачните, бели струни...
***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...