Луда съм, че вярвам още в тебе!
724
0
0
Луда съм, че вярвам още в тебе!
Луда съм да вярвам, че те имам.
Просто желанието е тъй силно.
И вятъра в ръцете си ме взима,
непокорна и необяснима.
Луда съм да вярвам във мечтите,
тъй както мъничко дете,
ала подивяли ласки са ми дните,
без трепети, ала със сърце...
Не мога вече да те спирам,
ти имаш своя път.
Ала спомена все в мене се прибира,
като вопъл, ненамерил своя кът.
Луда съм да вярвам отново в тебе.
Ала надежда топи се във душата.
И пак непокорна съм в миналото време,
облечена съм с дрипите на самотата.
И вечността е моя спътница неуязвима,
прегърнала съм сянка с ръце студени...
Подебата е забвение сред други, ала силна,
а аз паметника на рани, без болкa ранени.
И пак луда се наричам,
че търся те, там дето все те няма.
И пак с теб света обличам,
макар греха ми е да е твоята измяна.
А далечността е толкоз близка,
раната боляща вече не кърви.
Любовта ми все към тебе чиста,
бяга и се връща, като пиано и виола
впели се в призрачните, бели струни...
***
Луда съм да вярвам, че те имам.
Просто желанието е тъй силно.
И вятъра в ръцете си ме взима,
непокорна и необяснима.
Луда съм да вярвам във мечтите,
тъй както мъничко дете,
ала подивяли ласки са ми дните,
без трепети, ала със сърце...
Не мога вече да те спирам,
ти имаш своя път.
Ала спомена все в мене се прибира,
като вопъл, ненамерил своя кът.
Луда съм да вярвам отново в тебе.
Ала надежда топи се във душата.
И пак непокорна съм в миналото време,
облечена съм с дрипите на самотата.
И вечността е моя спътница неуязвима,
прегърнала съм сянка с ръце студени...
Подебата е забвение сред други, ала силна,
а аз паметника на рани, без болкa ранени.
И пак луда се наричам,
че търся те, там дето все те няма.
И пак с теб света обличам,
макар греха ми е да е твоята измяна.
А далечността е толкоз близка,
раната боляща вече не кърви.
Любовта ми все към тебе чиста,
бяга и се връща, като пиано и виола
впели се в призрачните, бели струни...
***
© Ди All rights reserved.
