март 2014 Румяна Славова
Докато липсваше и чаках те
необяснима лудост ме обзе!
И в лунатичен пристъп
на безсъние, и глад среднощен
хапнах си вълшебни,
диви какавиди...
Прости ми пърхането във стомаха -
не мога вече да го спра!
Крилата пеперудени
пренасят ме
в други измерения!
И трябваш ми за употреба -
лична!
Не искам с други да деля!
А да те ползвам като подсладител
след горчивите изпити чаши
със тъга!
Да ми бъдеш дрехата
и хляба, и солта!
Да си ми спасител и подслон
сред нестихващи вълнения!
Трябваш ми и за събличане
на похотливите копнежи-избродирани
по роклите ми тесни
с цвета на нощта!
Докато на мен в любов
ти вричаш се
да се давя на устните в' вкуса!
Трябваш ми и за мълчания
в късните неделни вечери.
И за сънливи погледи разменяни
сред белите чаршафи
в ранната зора.
Трябваш ми и за признания
на прикрити грехове!
И за споделяне на сладкия
плод забранен.
Трябваш ми за да заситя
на любовна абстиненция глада!
От теб не ще ми стигне и свръхдоза -
пристрастени са всичките ми сетива!
И ми трябваш - неотложно,
спешно, тутакси!
Трябваш ми сега,
че съм луда за обичане!
© Румяна Славова Всички права запазени
Поздрав!