Лудата
По улиците прашни на града,
нанякъде поела, крачи Лудата.
Сред сивата, безименна тълпа,
изгубила се, пъстра пеперуда.
Забързана, към залеза върви,
усмихната сама, на нещо свое.
Сред грохота на хиляди коли,
унесено, със себе си говори.
По мътните, разкаляни стъкла,
със пръст рисува смахнати картини.
В поляни със разцъфнали цветя
превръща потъмнелите витрини.
И всеки път танцува под дъжда,
мелодия дъждовна тананика.
Със вятъра препуска под ръка,
понесена по своя път за никъде.
Минаващи ù дават някой залък,
а тя си го поделя със врабчетата.
Със уличните котки разговаря
и облаците гони по небето.
А вечер, в някой ъгъл щом заспи,
сънувайки слънца и маргаритки,
сред грохота на хиляди коли,
от кръчмите среднощни я подритват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
