Лудият Поет на Варна
ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ВАРНА
Живее в съблекалните на плажа.
И спи върху един прогнил дюшек.
Аз може нявга да ви го покажа –
тя – Варна, си го знае, луд човек.
По цяла нощ говори си с морето.
И топли се – на варненския фар.
Релето му зацепва на заето –
пред всяка милостиня става звяр.
Понякога седим – и пием бира,
загледани в безкрайните вълни.
Щастлив съм, че отлично ме разбира.
И стиховете мои ги цени.
Смален от съжаления, нехае! –
че зъзне неразбран, пиян и слаб.
Изтеглил бих дори валутен заем,
за да му купя в "Billa" къшей хляб.
Свещица пали, влезе ли във храма.
И кръсти се, когато срещне поп.
Веднъж ми каза: – Всичко е измама! –
и му повярвах. Вярвам му до гроб.
И вече знам – в живота ми предишен,
а пък и днес! – не всичко е пари.
Той – Лудият на Варна! – тихо пише
ей тия мои стихчета в зори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
