28.08.2023 г., 9:13 ч.

Лудият любимец на квартала 

  Поезия
240 2 3

ЛУДИЯТ ЛЮБИМЕЦ НА КВАРТАЛА

 

... той троши на гълъбите кифла, гледа ги – и тихо си мълчи,

сигурен съм – Господ се усмихва в неговите хубави очи,

подпетил световната умора, все на път по Земното кълбо,

тръгва след пияния си кораб с някакъв си луд Артюр Рембо,

гушка малко котенце на пазва, клъцва му парченце сух салам,

тихо – сам на себе си приказва, и си отговаря – все тъй сам,

 

сигурно Земята много друса, ще го чувам – даже и отвъд,

цяла нощ крещя след автобуса: – Братко, накъде върви светът? –

накъде ли, питам се? – не зная, но в едничко сигурен съм, брат,

ако този път не води в Рая, ще ни отведе в самия Ад! –

и – развял сетрето си и шала, хващам се сега дори на бас –

лудият любимец на квартала? – може би това съм просто аз.

 

28 август 2018 г.

гр. София, 12, 45 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пътят ли?
    Като гледам, към голяма жега ни води...
    Поздравявам те.
  • Всенароден любимец си, Валюше, такава поетична дарба, Бог е посял цялата поетична вселена в словото ти.
  • Много е хубаво!
Предложения
: ??:??