Лудият любимец на квартала
ЛУДИЯТ ЛЮБИМЕЦ НА КВАРТАЛА
... той троши на гълъбите кифла, гледа ги – и тихо си мълчи,
сигурен съм – Господ се усмихва в неговите хубави очи,
подпетил световната умора, все на път по Земното кълбо,
тръгва след пияния си кораб с някакъв си луд Артюр Рембо,
гушка малко котенце на пазва, клъцва му парченце сух салам,
тихо – сам на себе си приказва, и си отговаря – все тъй сам,
сигурно Земята много друса, ще го чувам – даже и отвъд,
цяла нощ крещя след автобуса: – Братко, накъде върви светът? –
накъде ли, питам се? – не зная, но в едничко сигурен съм, брат,
ако този път не води в Рая, ще ни отведе в самия Ад! –
и – развял сетрето си и шала, хващам се сега дори на бас –
лудият любимец на квартала? – може би това съм просто аз.
28 август 2018 г.
гр. София, 12, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
