Лудо лято
ЛУДО ЛЯТО
... неделя е – и лудницата пусна! – и всички луди тръгнаха в града,
с угаснал фас на долната си устна дори и аз сред тях развях брада,
посипах си главата с морска пяна – и мислих по напуснатия кей
дали не ще разчопля стара рана, ако извикам някому: – Здравей! –
написал две-три стихчета бездомник, които никой няма да чете,
за мене кой ли в тоя град ще помни? – пък и не ми и трябва въобще,
излишно е дори и да се питам живял ли съм, или не съм живял? –
в светото триединство – мисъл, ритъм и рими, дето Бог ми ги е дал,
дали, ако премина през площада, пак ще ме спре любимата Жена,
беглец от Седмата маза на Ада! – да литна пак в спирали светлина,
а Главната на Варна беше пуста, във шадравана плиснах се с вода.
Неделя е – и лудницата пусна! – и с моя Господ тръгнах през града.
6 юлий 2025 г.
гр. Варна, 6, 25 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
