24.07.2012 г., 11:44 ч.

Лудост 

  Поезия » Любовна
552 0 0

Защо дойде в живота ми?
До вчера - непознат,
а днес ми даваш много.
Аз помня - пожелах си чувство,
но днес отричам...
твърде страшно е да го призная.
Целувам те, усмихвам се -
откраднат миг и после нищо.
Не е любов, а бягство.
Двамата измислихме си свят -
по-цветен, по-вълнуващ.
И в него - само аз и ти -
бяхме тайни, бяхме като луди.
Но тази лудост някога ще спре.
Ще се събудим грешни,
с горчивия вкус на вина.
Но аз не искам още да се будя.
За устните ти жадна съм, да пия искам.
И да, отрова е, но ще я пресуша до дъно,
а после ще плащам - ще ми струва много сълзи.
И в онзи свят - измисления, нашия,
утеха ще намираме, спасение от себе си.
Целуваш ме отново, този път си тръгваш.
Ще мислиш ли за мен - едва ли...
Ще мисля ли за теб - отричам!
Събудени се връщаме при тези, дето ни обичат.
В очакване да засънуваме отново цветни сънища,
в очакване на лудостта, онази, грешната.
Онази, дето си я пожелах, а днес отричам.
Онази, от която ще се излекувам
едва когато завинаги си тръгнеш
и спреш със мене цветно да сънуваш.

© Марияна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??