Лудост
801
0
0
Чух те да крещиш
В мълчанието,
В стара, забравена мелодия.
Чух сподавен вик у мене,
Да ме моли, да ме дърпа,
Отново към теб...
Изплуваш във мене,
Като страшна лудост,
Като стар порок.
Властта ти над мен не признава,
Граници, бариери,
И всичко дето събирах след тебе,
Днес отново рушиш.
Като граблива птица,
Надвесила над мене криле,
Ти не ме пускаш,
Не мога да стана.
И искаш още от мене,
Ровиш пак във жарта.
Своите длани да стоплиш,
А мен на пепел да изгориш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Гущерова Всички права запазени
