Чух те да крещиш

В  мълчанието,

В стара, забравена мелодия.

Чух сподавен вик у мене,

Да ме моли, да ме дърпа,

Отново към теб...

Изплуваш във мене,

Като страшна лудост,

Като стар порок.

Властта ти над мен не признава,

Граници, бариери,

И всичко дето събирах след тебе,

Днес отново рушиш.

Като граблива птица,

Надвесила над мене криле,

Ти не ме пускаш,

Не мога да стана.

И искаш още от мене,

Ровиш пак във жарта.

Своите длани да стоплиш,

А мен на пепел да изгориш.