7.01.2019 г., 7:52

Лудост

991 0 0

 

Лудост е да се надявам,
за чувства истински, желани.
Лудост е да ти прощавам,
за думите ми, от тебе не разбрани.


Подлост или сложна игра?
Отношение слабо и сломено.
Размисъл и надежда за искра.

Сърцето ми, не ще бъде победено.

 

Поглед, напоен със скръб,

Жажда за обич,  се носи във ума.
До кога ще ходим по тъничкия ръб?
До кога ще страдат нашите сърца?


Тежко бреме ли ще носим
за едничка обич да мечтаем?
Това ли е за нас, любов да просим?
И от ден на ден по-силно да ридаем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...