7.01.2019 г., 7:52

Лудост

984 0 0

 

Лудост е да се надявам,
за чувства истински, желани.
Лудост е да ти прощавам,
за думите ми, от тебе не разбрани.


Подлост или сложна игра?
Отношение слабо и сломено.
Размисъл и надежда за искра.

Сърцето ми, не ще бъде победено.

 

Поглед, напоен със скръб,

Жажда за обич,  се носи във ума.
До кога ще ходим по тъничкия ръб?
До кога ще страдат нашите сърца?


Тежко бреме ли ще носим
за едничка обич да мечтаем?
Това ли е за нас, любов да просим?
И от ден на ден по-силно да ридаем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...