Лудост
Сърцето ти навярно е от камък
или от зимни мисли и от студ,
и всеки ден му плащам своя данък,
а ти си мислиш просто, че съм луд.
Че лудост е - когато във очите ми
проблясват сякаш твоите сълзи,
а слънцето, въздишало в косите ти,
залязва вечер - в моите очи.
Че лудост е - да чувствам самотата ти
по кожата си - с вятъра студен,
да плача и да вдишвам от тъгата ти,
да пия сам от тъжния ти ден.
Сърцето ти навярно е от камък
или от снежни бури и от дъжд,
превърнала си болката във замък,
във който властват облаци и студ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
