monynikolov (Симеон Николов)
22 110
24.12.2007 г., 11:07 ч.

Лула 

  Поезия
1236 0 9
Сънувах мъничка къща в гората...

Подпряна небрежно, на хълма стоеше

и боязливо се оглеждаше

във медния диск на пълнолунието.

 

И беше от никого незабелязана

и скрита от всички човешки очи -

невеста във бяло с печата белязана

на мойте мечти от отминали дни.

 

Отворих врата от ковано желязо

и стъпих на под от сушени липи,

а бели стени се оглеждаха влюбено

в прозорци, окъпани в утринна хлад.

 

Камина гореше, дървата и пукаха

и даваха мирис на горска смола.

Пред нея люлеещ се стол ме очакваше

и щедро претъпкана стара лула.

 

И въгленче взех и почерпих лулата -

тютюнът и бавно със стон изгоря,

а топлината и тихо ме сгряваше

и дълго разпалвах във нея жарта.

 

И в нея откривах неща от живота си,

пулсиращи в гордия ритъм на огъня

и виждах причини за толкова спомени,

събрани във стара димяща лула.

 

 

© Симеон Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нарисува картина, която Обичам! С думи... Невероятен си
  • Пренесох се!
    Образност и емоция носят стиховете ти!
  • Много е уютно при теб
    Прекрасна атмосфера. Страхотен стих!
    Весели празници!
  • По колко романтичен начин идват спомените!!!
    Дано все е така и да са повече!!!
    Щастливи празници и години!!!!
  • Приказен сън...спомени навява...
    прекрасен стих, с много обич.
    Весели празници!
  • Сладкодумник такъв!Чудесен стих!Желая ти весели празници!
  • Спомени, спомени...
    Весели празници!
  • браво много добър стих!!!поздрави!
    весели празници!!!
  • Браво!!!Великолепно е!!!Поздравявам те, идеята е разкошна!!!Весели празници!!!
Предложения
: ??:??