Лула
Подпряна небрежно, на хълма стоеше
и боязливо се оглеждаше
във медния диск на пълнолунието.
И беше от никого незабелязана
и скрита от всички човешки очи -
невеста във бяло с печата белязана
на мойте мечти от отминали дни.
Отворих врата от ковано желязо
и стъпих на под от сушени липи,
а бели стени се оглеждаха влюбено
в прозорци, окъпани в утринна хлад.
Камина гореше, дървата и пукаха
и даваха мирис на горска смола.
Пред нея люлеещ се стол ме очакваше
и щедро претъпкана стара лула.
И въгленче взех и почерпих лулата -
тютюнът и бавно със стон изгоря,
а топлината и тихо ме сгряваше
и дълго разпалвах във нея жарта.
И в нея откривах неща от живота си,
пулсиращи в гордия ритъм на огъня
и виждах причини за толкова спомени,
събрани във стара димяща лула.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Николов Всички права запазени
