Сънувах мъничка къща в гората...
Подпряна небрежно, на хълма стоеше
и боязливо се оглеждаше
във медния диск на пълнолунието.
И беше от никого незабелязана
и скрита от всички човешки очи -
невеста във бяло с печата белязана
на мойте мечти от отминали дни.
Отворих врата от ковано желязо
и стъпих на под от сушени липи,
а бели стени се оглеждаха влюбено
в прозорци, окъпани в утринна хлад. ...