28.11.2023 г., 15:13

Луна

485 1 1

Загадъчно промъкваш се в тъмнината.

Звезди блещукат покрай теб.

И бледо-жълта ти е светлината…

Обожавам твоя силует!

 

Отново поглеждам те на 28-мата нощ.

Изпълваш небето сякаш изцяло за мен!

Цял месец чаках да зърна този разкош,

а веднага след това се чувствам сломен!

 

Когато те няма ми липсваш…

Когато си тук не мога да спя!

А когато те искам, си тръгваш

и по тъмните улици тъжен вървя…

 

Притегляш ме към себе си като магнит,

със тази бледо-жълта светлина…

И с поглед нежен, но и тъй изпит,

на бавни глътки пиеш моята душа.

 

Луната магически нежна е,

точно тъй както си ти!

Но когато Луната поглежда ме,

не гори както гледат ме твойте очи!

 

Толкова близо си сякаш,

а всъщност безкрайно далеч!

И в съня ми пак ще избягаш,

докато чакам отново да порастеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Тамахкяров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...