Лунапарк през юли
Не, не се връщай при мене отново,
по устните твои други устни горят,
в юмрука си стискам писък оловен
и пазя увълчена перушинка от свят,
в който твоите устни тихо обичат,
тихо, много тихо целуват моите две,
морето се смее – почти неприлично,
гъделичка небето със птиче перце,
а земята върти се на шарена люлка,
на конче прескачат се сто светлини,
няма есен и зима, само приказен юли
и балони с любов в лунапарк от мечти.
Не, не се връщай при мене, недей,
твоята кожа ухае до лудост на дюли.
Очите ми хладни като два скарабея
ще опазят до край лунапарка на юли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
