Не, не се връщай при мене отново,
по устните твои други устни горят,
в юмрука си стискам писък оловен
и пазя увълчена перушинка от свят,
в който твоите устни тихо обичат,
тихо, много тихо целуват моите две,
морето се смее – почти неприлично,
гъделичка небето със птиче перце,
а земята върти се на шарена люлка,
на конче прескачат се сто светлини,
няма есен и зима, само приказен юли
и балони с любов в лунапарк от мечти. ...