Лунапарк през юли
Не, не се връщай при мене отново,
по устните твои други устни горят,
в юмрука си стискам писък оловен
и пазя увълчена перушинка от свят,
в който твоите устни тихо обичат,
тихо, много тихо целуват моите две,
морето се смее – почти неприлично,
гъделичка небето със птиче перце,
а земята върти се на шарена люлка,
на конче прескачат се сто светлини,
няма есен и зима, само приказен юли
и балони с любов в лунапарк от мечти.
Не, не се връщай при мене, недей,
твоята кожа ухае до лудост на дюли.
Очите ми хладни като два скарабея
ще опазят до край лунапарка на юли.
© Даниела All rights reserved.
