Aug 23, 2011, 8:36 PM

Лунапарк през юли 

  Poetry » Other
611 0 8

Не, не се връщай при мене отново,

по устните твои други устни горят,

в юмрука си стискам писък оловен

и пазя увълчена перушинка от свят,

в който твоите устни тихо обичат,

тихо, много тихо целуват моите две,

морето се смее – почти неприлично,

гъделичка небето със птиче перце,

а земята върти се на шарена люлка,

на конче прескачат се сто светлини,

няма есен и зима, само приказен юли

и балони с любов в лунапарк от мечти.

Не, не се връщай при мене, недей,

твоята кожа ухае до лудост на дюли.

Очите ми хладни като два скарабея

ще опазят до край лунапарка на юли.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??