Луната

Tangerine (Хел)
136 1664

9.06.2011 г., 11:14 ч.

Поезия » Пейзажна

649 0 1

Луната

Луната се търкулва

в привечерния хлад

и сякаш иска нещо

да ни разкаже пак.

Че тя е тих свидетел

на бурни бели нощи,

безсъния през вековете

заради любови невъзможни.

Страдания и тъжна участ

на тленния човешки род,

който с пот на чело се е учил

значението на думата любов.

И тя е все сама, надвесена отгоре,

в мълчанието ù укор се чете,

загадъчна, подобна на Джокондата,

чака някой тайната да разплете...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.