Луната
Луната
Луната се търкулва
в привечерния хлад
и сякаш иска нещо
да ни разкаже пак.
Че тя е тих свидетел
на бурни бели нощи,
безсъния през вековете
заради любови невъзможни.
Страдания и тъжна участ
на тленния човешки род,
който с пот на чело се е учил
значението на думата любов.
И тя е все сама, надвесена отгоре,
в мълчанието ù укор се чете,
загадъчна, подобна на Джокондата,
чака някой тайната да разплете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени
