Луната

Tangerine (Хел)
132 1608

9 jun 2011, 11:14

Poesía » Del paisaje

597 0 1

Луната

Луната се търкулва

в привечерния хлад

и сякаш иска нещо

да ни разкаже пак.

Че тя е тих свидетел

на бурни бели нощи,

безсъния през вековете

заради любови невъзможни.

Страдания и тъжна участ

на тленния човешки род,

който с пот на чело се е учил

значението на думата любов.

И тя е все сама, надвесена отгоре,

в мълчанието ù укор се чете,

загадъчна, подобна на Джокондата,

чака някой тайната да разплете...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.