9 июн. 2011 г., 11:14

Луната 

  Поэзия » Пейзажная
596 0 1

 

Луната

 

Луната се търкулва

в привечерния хлад

и сякаш иска нещо

 да ни разкаже пак.

 

Че тя е тих свидетел

на бурни бели нощи,

безсъния през вековете

заради любови невъзможни.

 

Страдания и тъжна участ

на тленния човешки род,

който с пот на чело се е учил

значението на думата любов.

 

И тя е все сама, надвесена отгоре,

в мълчанието ù укор се чете,

загадъчна, подобна на Джокондата,

чака някой тайната да разплете...

 

 

 

© Хел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??