13.11.2011 г., 18:36

Луната

843 1 2

Луната

 

Гледал си по филмите, нали,

как влюбените гледат към луната...

И мислят си - дали и другият седи

и отправя поглед в небесата...

 

Сега седя срещу прозореца на земята

и мисля - истина ли е това?!

И почвам да споделям на Луната

как те обичам и ми липсваш сега.

 

Разказвам ú за нашата любов,

през хубавите ни спомени минавам...

И я моля само за едно -

от мен да те целуне, все едно сме двама...

 

Моля я да освети твоята стая

и вместо мен да легне тя до теб,

че те обичам и съм твоя да ти каже

и да ти пожелае вместо мен късмет...

 

Да направи така, че да не ти лисвам,

да избърше топлите ти сълзи,

да ти каже, че те желая и искам

по-скоро да се върнеш ти...


След няколко дни се връщаш от там,

а аз ти повтарям думите познати:

-Не ми разказвай - всичко знам!

-Откъде го знаеш?

- От Луната!

 

03.08.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...