Nov 13, 2011, 6:36 PM

Луната

  Poetry » Love
842 1 2

Луната

 

Гледал си по филмите, нали,

как влюбените гледат към луната...

И мислят си - дали и другият седи

и отправя поглед в небесата...

 

Сега седя срещу прозореца на земята

и мисля - истина ли е това?!

И почвам да споделям на Луната

как те обичам и ми липсваш сега.

 

Разказвам ú за нашата любов,

през хубавите ни спомени минавам...

И я моля само за едно -

от мен да те целуне, все едно сме двама...

 

Моля я да освети твоята стая

и вместо мен да легне тя до теб,

че те обичам и съм твоя да ти каже

и да ти пожелае вместо мен късмет...

 

Да направи така, че да не ти лисвам,

да избърше топлите ти сълзи,

да ти каже, че те желая и искам

по-скоро да се върнеш ти...


След няколко дни се връщаш от там,

а аз ти повтарям думите познати:

-Не ми разказвай - всичко знам!

-Откъде го знаеш?

- От Луната!

 

03.08.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...