13 нояб. 2011 г., 18:36

Луната 

  Поэзия » Любовная
664 1 2

Луната

 

Гледал си по филмите, нали,

как влюбените гледат към луната...

И мислят си - дали и другият седи

и отправя поглед в небесата...

 

Сега седя срещу прозореца на земята

и мисля - истина ли е това?!

И почвам да споделям на Луната

как те обичам и ми липсваш сега.

 

Разказвам ú за нашата любов,

през хубавите ни спомени минавам...

И я моля само за едно -

от мен да те целуне, все едно сме двама...

 

Моля я да освети твоята стая

и вместо мен да легне тя до теб,

че те обичам и съм твоя да ти каже

и да ти пожелае вместо мен късмет...

 

Да направи така, че да не ти лисвам,

да избърше топлите ти сълзи,

да ти каже, че те желая и искам

по-скоро да се върнеш ти...


След няколко дни се връщаш от там,

а аз ти повтарям думите познати:

-Не ми разказвай - всичко знам!

-Откъде го знаеш?

- От Луната!

 

03.08.2011

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??