Ти знаеш ли, какво ми разказа луната?
Как вечер тихо с поглед ни следи!
И тайно от звездите...в самотата,
само за любовта ни,как блести!
Положила поглед, тя върху земята,
видяла нашите влюбени сърца.
Но, в очите я имало тъгата,
в една малка, влюбена сълза.
Тъжно ѝ е било... на луната,
Усетила времето, как бързо препуска.
Затова изпратила Ангел, тук на Земята,
да слее отново душите ни, чрез целувка! ...