Apr 23, 2021, 7:43 PM

Луната

  Poetry » Love
877 0 0

Ти знаеш ли, какво ми разказа луната?

Как вечер тихо с поглед ни следи!

И тайно от звездите...в самотата,

само за любовта ни,как блести!

 

Положила поглед, тя върху земята, 

видяла нашите влюбени сърца.

Но, в очите я имало тъгата,

в една малка, влюбена сълза. 

 

Тъжно ѝ е било... на луната,

Усетила времето, как бързо препуска. 

Затова изпратила Ангел, тук на Земята,

да слее отново душите ни, чрез целувка!

 

Мими Великова 

19.01.2021г.

Гр.Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими Великова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...