Луната избърсва
сълзите си от лъчи
в синьото шалче
на широкото небе.
Всяка една сутрин
е звезда, сълза е
на плачещата Луна
и само тя знае защо.
И този безкраен плач
ще премине през нощта
когато в синьото небе
покаже се зората.
© Тита Всички права запазени