3.12.2016 г., 0:52 ч.

Луната плаче... 

  Поезия » За деца, Философска
842 4 8

 

Луната избърсва

сълзите си от лъчи 

в синьото шалче

на широкото небе.

 

Всяка една сутрин

е звезда, сълза е

на плачещата Луна

и само тя знае защо.

 

И този безкраен плач

ще премине през нощта

когато в синьото небе

покаже се зората.
 

© Тита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напевно и поетично! Красота без да е сложена в рамка на римите. Поздравления!
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ти...
  • Благодаря ви безкрайно, трогнахте ме!
  • Много е хубаво!
  • Много интересно въздействат думите Римата не е основното, тук се вижда. Самите думички, как са подбрани, как се спотаяват и разгръщат цветове в съзнанието ми. Красиво е!
  • Прекрасно е!
  • "...Всяка една сутрин е звезда,
    сълза е на плачещата Луна
    и само тя знае защо..."

    Казано е проникновено, като в красива приказка! Както и цялото стихотворение. Поздравление, Тита! Знаеш къде ще сложа стиха ти.
Предложения
: ??:??