Dec 3, 2016, 12:52 AM

Луната плаче... 

  Poetry » For kids, Phylosophy
972 4 8

 

Луната избърсва

сълзите си от лъчи 

в синьото шалче

на широкото небе.

 

Всяка една сутрин

е звезда, сълза е

на плачещата Луна

и само тя знае защо.

 

И този безкраен плач

ще премине през нощта

когато в синьото небе

покаже се зората.
 

© Тита All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Напевно и поетично! Красота без да е сложена в рамка на римите. Поздравления!
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ти...
  • Благодаря ви безкрайно, трогнахте ме!
  • Много е хубаво!
  • Много интересно въздействат думите Римата не е основното, тук се вижда. Самите думички, как са подбрани, как се спотаяват и разгръщат цветове в съзнанието ми. Красиво е!
  • Прекрасно е!
  • "...Всяка една сутрин е звезда,
    сълза е на плачещата Луна
    и само тя знае защо..."

    Казано е проникновено, като в красива приказка! Както и цялото стихотворение. Поздравление, Тита! Знаеш къде ще сложа стиха ти.
Random works
: ??:??